В нощта, в която те видях за последно,
щастието от мен си отиде, тръгна си с теб!
Отиде си ти. Знам, така беше редно!
Но как ще живея аз за напред?


Винаги двама с теб сме били.
Деляхме и радост и болка и мъка, беди.
Не веднъж в живота оставахме сам сами!
Но заедно бяхме и бяхме щастливи, нали?!


Всяка сутрин до теб се събуждах
и изгрева блестеше в твоите коси.
И винаги себе си виждах -
виждах се в твоите очи!


Споделяхме всичко и винаги с теб бяхме двама.
Душата ми знаеше до най-тайния кът!
Вървяхме с теб рамо до рамо 
на живота по трудния път!


Но ето днес аз сама съм.
И изгрева днес не блести...
Живота превърна се в сън най-ужасен,
защото ти си отиде-така беше редно.Дали?!